Иван Стамболов – Сула, коментар специално за Tribune.bg   Ето какво написа

Иван Стамболов – Сула, коментар особено за Tribune.bg    

Ето какво написа Би Би Си в 16:30 по Гринуич на 11 октомври в далечната 2000 година:

„ Първата жена космонавт в Русия завоюва премията „ Най-великата жена на века “ в Лондон. 63-годишната Валентина Терешкова, първата жена в космоса, получи премията от Международната асоциация „ Жена на годината “.

„ Изключително горди сме, че Терешкова ще участва на церемонията – съобщи ръководителят на асоциацията лейди Лотиан . – Терешкова има лунен кратер, кръстен на нея. Тя остава единствената жена в света, която е направила независим полет в космоса в продължение на три дни. Това е необикновено достижение. “

Г-жа Терешкова, която има лунен кратер, кръстен на нея, ръководи Съветския комитет за дамите от 1968 до 1987 година “.

Феминистично….

Объркан съм. Нали биологичните полове към този момент нямат значение, нали всеки може да си избира от най-крехка възраст, за какво с такова озлобление всяка година почитаме единствено един пол със специфичен празник? Защо нямат свои празници и останалите? Очевидно това е минус, завещан още от времената, когато индивидът не познаваше другите 29 пола, а различаваше единствено два. Скоро всеки пол ще си има празник, от което ще забогатеят фотографите в детските градини, единствено един ще остане виновен за всичкия сексизъм и за всичкото принуждение – мъжкият.

Сега към този момент съществено. Ако бях жена, щеше да ми е обидно. Всяко особено отношение признава приемане на малоценност, която се нуждае от спомагателна наредба. Демек, ти си жена, сама не можеш да се оправиш, дори не знаеш какво искаш, та си се хвърлила да се мериш с мъжете, но тъй като те обичаме, дай да ти осигурим малко непочтено преимущество.

Виждал съм политически партии, където слагат изискване в националния съвет да има 10 или 15% дами. Сигурно има и корпорации с сходни правила. Та се запитвам: в случай че ми трябват четирима хамалина да ми качат пианото на петия етаж, то задължен ли съм единият от тях да е жена? За квотите на малцинствата не се тормозя – когато става дума за пиано на петия етаж, малцинствата са задоволително добре показани.

По времето на комунизма пък, когато моите родители са били студенти, в Университета е имало рабфак (работнически факултет) и също квоти за малцинства, изключително за турци и помаци. Майка ми е имала сътрудник турчин – другояче прелестно и симпатично момче, – който със сълзи на очи е ходил на лекции и се е явявал на изпити (които в общи линии са му били подарявани), единствено и единствено да се извърши квотата. „ Не желая да изучавам! “ викало момчето, само че партийната заръка на първо място!

Ето за какво, когато видя някъде квоти за дами, за мен точно това е дискриминация, нещо по-слабо и неспособно, което има потребност от нарочна спомагателна регулация, с цел да се оправи с живота. Именно от тази фактическа дискриминация на дамите избуяват обществени извращения като придвижването Me Too.

Да, дамите са разнообразни, само че не по този метод. Те евентуално стават по-често жертви на принуждение (макар че не се знае), тъй като са по-слаби физически (невинаги) и полово по-привлекателни (също невинаги), само че за опълчване на това си има задоволително средства, отпред със законите, които санкционират всяко принуждение, без значение над жена или над мъж.

Ето по какъв начин аз виждам на нещата, без да изисквам това мое мнение да има значение за някого. Бог сътвори индивида мъж и жена (Вж. Битие 1:27). Тоест и мъжът и дамата споделят една природа – човечество, – като в нейните рамки всеки си има характерни проявления, които будят само почитание у другия. Да кажеш обаче, че мъжът и дамата са идентични, също е засегнатост както към единия, по този начин и към другия. И въобще от кое място тая пристрастеност към тъждество и тъждественост! Ако хората трябваше да са идентични, щеше да има единствено един човек и толкова!

Семейството е дребен модел на човечеството, където мъжът е Христос, а дамата – Църквата. За да се извърши това обаче е належащо тайнството Брак. Когато фамилията в действителност е модел на Църквата, то връзките сред съпрузите са доста повече от полови, стопански, идеологически или обществени. Доколкото Църквата е жив организъм, дотолкоз и фамилията е жив организъм. Не инцидентно световният атеизъм и световният сатанизъм (казвам ги настрана, тъй като двете въобще не са едно и също нещо, сатанистите не са атеисти) та не инцидентно световните атеизъм и сатанизъм атакуват с идентична гняв както Църквата, по този начин и фамилията – тъй като фамилията е дребна черква.

Извън фамилията. Половете са два, тъй като човечеството е разграничено на две след грехопадението (когато всичко се разделя на двойки противоположности), когато гибелта нахлува в света и се появява нуждата от продължение на живота на типа оттатък живота на индивида. Затова когато пълноценно се съчетаят мъж и жена, споделяме, че индивидът е постигнал пълнотата на своята природа. Така виждам на дамите, доколкото въобще виждам на тях по някакъв метод, друг от оня, по който виждам на себе си. Половите, половите разлики са доста значими, само че не са същностни. Отвъд тяхната краткотрайност има още доста.

Въпреки всичко, благо е когато се демонстрира деликатност и внимание все едно към кого, все едно по какъв мотив. Затова цветущ 8 март на всички дами, а Картаген би трябвало да бъде окичен със зюмбюли, лалета и червени плюшени сърца, преди да бъде опустошен!

***  

Иван Стамболов е хоноруван сценарист и продуцент в Българска национална телевизия, БНР и „ Дарик “ до 1994, а по-късно се заема с консултантски бизнес, с който се занимава и до през днешния ден – най-вече в региона на медиите и политическото позициониране.

През последните години поддържа лични публицистични рубрики в печатни и интернет издания. Автор е на книгите „ Безобразна лирика “ (пародия); „ Додекамерон “ (12 новели), романите „ Янаки Богомил. Загадката на иконата и слънчевия диск “ и „ Янаки Богомил 2. Седем смъртни гряха “; сборниците журналистика „ Дзен и изкуството да си обършеш гъза “, „ Картаген би трябвало да бъде опустошен “ и „ Тънкият гласец на здравия разсъдък “; систематичното управление „ Технология и философия на креативното писне “.

Бил е колумнист във вестниците „ Пари “ и „ Сега “, сп. „ Економист “ и уеб страниците „ Уеб кафе “ и „ Топ вести “, а понастоящем – във в. „ Труд “ и „ Нюз БГ “. Автор е на един от най-популярните български блогове Sulla.bg, притежател на огромните награди на Българската WEB асоциация и Фондация „ БГ Сайт ”. Член на Обществения съвет на Българска национална телевизия и на Творческия съвет към Дирекция „ Култура ” на Столична община.